Веднъж загубили легален статут в България, чужденците нямат никакъв начин да си го върнат
Дина Христова
Арменско момиче е изтръгнато от ръцете на майка си и затворено в т.нар. специален Дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Действието се развива, докато момичето чинно изпълнява заповедта да се
яви заедно с майка си в столично управление на МВР.
Бащата и братът на Татевик Согомонян са в Петрич, където семейството живее от 14 години и се опитва да си уреди статута на пребиваване у нас. Няма обяснение защо само момичето е задържано, защо не цялото
семейство, след като и четиримата са с един и същ статут - всички
съдебни инстанции са се произнесли, че са нелегално пребиваващи в
България и имат издадена заповед за репатриране.
През 90-те години, покрай военния конфликт в Нагорни Карабах, много арменски семейства се опитват да спасят живота си зад граница. Семейство Согомонян избира България. Заселва се в Сандански, после в
Петрич. Децата завършват училище, интегрирани са идеално, определено не са заплаха за националната сигурност.
Сега цялата общност се е вдигнала в тяхна защита. "Семейството развива частен бизнес, държавата му прибира данъци, осигуровки. И сега изведнъж решава да предяви претенциите си", коментира Елена Дянкова, координатор на Гражданска инициатива "Справедливост 21" към Християнски център "Прелом".
"Единствената разлика в статута на майката и на дъщерята е, че първата има висяща молба за убежище в Държавната агенция за бежанците, а дъщерята има такава в Комисията по убежищата към президента. По закон при такива висящи молби трябва да се спрат всякакви мерки за депортиране, защото отговорът може да е положителен", обяснява адвокат Валерия Иларева от Правна клиника за бежанци и имигранти.
Кошмарът на семейство Согомонян е добре познат у нас, включително и от публикации на в. "Сега". Тяхната съдба обаче изживяват десетки анонимни имигранти, които попадат в ада на Бусманци. Някои след 20-30 години живот у нас, с по няколко деца - български граждани. Оказва се, че те стават жертва на правен вакуум, който ги
засмуква в ситуация без изход
Ако човек по някаква причина загуби легалния си статут у нас, няма никаква законова възможност да си го върне, дори да е от дълги години тук, дори да има деца, да сключи брак с български гражданин.
"Трябва да напусне страната и да се върне отново с някакъв вид виза за дългосрочно пребиваване. Но винаги излизането му от страната е придружено със забрана да се връща поне 10 г.", обяснява адвокат Иларева безумието на този Параграф 22. Често дори не може да се стигне до напускане на страната, защото това може да стане само с пасаван от съответното посолство, какъвто оттам не им издават. Според правителствени и неправителствени организации трябва да се инициират
промени в закона, за да се реши този проблем, и при изпълнение на
определени условия човек да получава статут на законно пребиваващ - да
речем след определен брой години, при работодател, готов да го наеме, и
ако е неосъждан.
Допреди промените в закона за чужденците през май дори не е имало максимален срок, в който имигрантите могат да се задържат в Бусманци. Сега вече той е регламентиран - 6 месеца, най-много до 18 месеца. Вече има специално становище на Съда на европейските общности в Люксембург,
който е категоричен, че този срок по никакъв повод не може да се удължава. Европейската институция се произнася във връзка със запитване на административния съд в София по случая на чеченеца Саид Кадзоев. Той
идва незаконно в България през Турция през 2006 г. и от задържането
живее в дома. Кадзоев няма валидни документи за самоличност, не е
признат за бежанец и няма друг хуманитарен статут, не му е разрешено
пребиваване в България и няма средства за издръжка. В същото време
Чеченската Република Ичкерия, която му е издала временно удостоверение
за личността, официално заявява, че
не го смята за свой гражданин,
и нито една друга страна не иска да го приеме. В резултат от решението на съда в Люксембург на 3 декември Кадзоев е пуснат. И тук се появява нов Параграф 22. Ако чужденецът стои 18 месеца и бъде освободен, той излиза навън пак без документи, пак е незаконно пребиваващ. И след три дни може да бъде отново върнат за нови 18 месеца.
Така се раждат съдби, достойни за книга. Като на афганистанеца Джавет Нури. Той идва у нас през 2003 г. "Два дни бях в безсъзнание, защото ме изхвърлиха в движение от влака, да не ме хванат на границата", разказва Нури. Баща му е висш офицер от времето на комунизма, идеалист до мозъка на костите си. Когато талибаните завземат властта, погват семейството на Нури. Убиват дядо му, чичо му. Таткото оцелява с куршум в главата. Спасяват се в Пакистан, когато Джавет е на
5 г. Но ислямистите ги намират и там. Нури показва откъснатия си пръст,
"спомен" от срещата си с талибаните. Тогава с баща му решават Джавет да
емигрира. Според таткото България като комунистическа страна е идеална
У нас Нури се влюбва в хората - по-топли, по-гостоприемни. Дори
няколкото расистки нападения на улицата не променят мнението му за
българите като нация.
Джавет Нури първо живее в Държавната агенция за бежанците и пуска молба за статут. Няма право да работи, да учи дори език, учи го сред хората. "Имам основание за статут на бежанец, но ми отказаха", твърди той. През 2006 г. е задържан в Бусманци, където го държат две години и половина. "В ужасни условия, в една мръсна стая с мишки и хлебарки.
Беше много тежко, биеха ме. Седиш в една стая, имаш 30 минути за разходка, през останалото време си зад решетките, храната е много лоша.
Самозапалих се, исках да умра. Оперираха ме в "Пирогов", разказва Нури. Неговият ангел спасител се оказва писателят Иван Кулеков. Джавет е
талант - художник. Докато е в агенцията, рисува картина за Кулеков,
после става герой в негов филм за имигрантите. Когато го прибират в
Бусманци, се обажда на писателя. "Той написа декларация, че ще живея с
него, стана ми гарант, но пак не го уважиха. След две години и половина
ме пуснаха без документи, без нищо", разказва Джавет. После живее за
няколко месеца при Кулеков. Сега си е взел квартира,
работи нелегално за "много малко пари"
Помага на други имигранти, защото е минал по техния път. И чака отговора на поредното си запитване.
За разлика от Джавет, Сирил Юджи е от старата генерация имигранти. Дошъл през 1975 г. с нигерийска стипендия да учи. Завършва металургия. Има и магистратура. Жени се за българка, има четири деца - тримата са висшисти. Щерката Михаела е част от новата формация на "Трамвай №5". През 2006 г. завършва и право в СУ "Климент Охридски". Преди това преподава в Химико-технологичния институт като асистент. В момента работи в Национална агенция "Пътна инфраструктура" и е главен инспектор за строежа на автомагистрала "Люлин". Бил е съветник на президента
Георги Първанов и въпреки това смята, че при назначаване на работа има
дискриминация спрямо чужденците. "Ще ви дам пример с мен. Бях в
Държавната агенция за бежанците към МС. Бях доктор на науките, но ме
назначиха младши експерт", казва Юджи.
Пътят на Юджи обаче не е типичен за имигрантите у нас. Те предимно се интересуват как се прави бизнес, тъй като волю или неволю само така могат да се изхранват.
СТАТИСТИКА
Законно пребиваващите имигранти у нас са 59 457 по неофициални данни на Дирекция "Миграция" към МВР. Спряганата цифра общо е за около 120 000 - 150 000 души. В затвора за незаконно пребиваващи чужденци в Бусманци само за последните месеци са прибрани със 100 души повече и там вече пребивават 250 имигранти, чакащи статут на бежанец или с отказан такъв. "Населението" на т.нар. Дом за временно настаняване на чужденци е нараснало драстично през последните месеци заради увеличения
поток на имигранти през нашата страна за Европейския съюз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар