Репортаж от ПРОТЕСТ - 20 март 2010 г. пред "Дома за временно настаняване на чужденци" в Бусманци

На 20 март 2010 г. пред "Дома за временно настаняване на чужденци" в софийския квартал Бусманци от 11 ч. до 13 ч. се проведе мирен протестен митинг против произвола и репресиите спрямо имигрантите и в защита на техните човешки права.

Събраха се около 40 човека, за да протестират срещу това антихуманно място, за незабавно освобождаване на хората и въобще против политиката на държавата спрямо задържаните там хора. Протестът беше организиран от Инициативен граждански комитет и "Федерацията на Анархистите в България". Присъстваха активисти от "Анархосъпротива", адвокати, приятели на задържани в центъра, блогъри, граждани.


Въпреки хубавото време и разпратените прес-съобщения – на мястото имаше ЕДНА Телевизия и 2 журналисти. Нито един фоторепортер, нито някакви други журналисти. Единствен Иван Кулеков снимаше с личната си камера протеста. За сметка на това полицията беше на мястото, тоест пред високите зидове на затвора, далеч преди протестиращите. Дежурното видео-ченге също беше на своя пост.


Хората от затвора бяха информирани за протестта и още при вида на първите хора застанаха на решетките. Десетки ръце със знака “виктори” се промушваха през тесните решетки. Много от хората вътре бяха завързали ръцете и устите си с парцали, вероятно скъсани чаршафи. Мнозина показваха през решетките снимки на децата си. Провесиха самоделен транспарант с надпис “Busmantzi - Freedom”. През цялото време скандираха “Гуантанамо”, “Свобода”, “Human Rights”, “искаме Freedom”...правеха опити да скандират на български.

От страна на протестиращите беше раздавана листовка относно проблемът и в-к “Свободна Мисъл”. Беше прочетена листовката през мегафон, като за кратко говори и бивш затворник в дома. Скандиранията бяха на български и английски слогани като “Нелегални хора няма”, “Документи за всички или никой с документи”, “Правото на придвижване е право на всеки, ние сме тук и ще се борим”, “Бусманци - Гуантанамо”, “Без граници, без нации, без депортации” и др.

Беше направено и малко шествие по улицата пред затвора. Полицията не се намеси и след около час и половина протестиращите се оттеглиха, като заявиха високо пред затворените, че “ние ще се върнем, това е само началото”. Хората дълго махаха през решетките и викаха “Благодарим ви” докато групата се отдалечи.

Протестът беше под наслов 'Нелегални хора няма!' Задържането на чужденци в институции като "Бусманци" нарушава няколко члена на Всеобщата Декларация за Правата на Човека. А именно :



Член трети: Bсеки има право на живот, свобода и лична сигурност;
Член шести: Bсеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 11.1: Bсеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.
Член девети: Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание;
Член 13:

1. Bсеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.

Член 14: Bсеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.


Ние смятаме, че човешките права не могат да са функция на гражданството. Българските граждани се радват на правото си да не бъдат произволно задържани от властите, без да е доказана вината им, имигрантите също имат това право.

Ние ще отидем на протест, за да защитим общочовешките, универсални ценности за свобода, достойнство и равенство за всички хора, независимо от конкретното им гражданство.



Източник

Шоуто на Слави - Българският Гуантанамо (видео)

Бусманци - „Българският Гуантанамо“

За хората от мазето и обратното летоброене. Интервю с Иван Кулеков

„Всеки човек се радва да се връща вкъщи, но когато аз вече чувам „дом”, той ми спомнява много страшно и много лошо нещо, което не искам да помня”. 22-годишният Джавет Нури ненавижда спомена за дома с решетки. Обитателите на този специален дом идват от бедни държави, за да търсят убежище и по-добър живот. Очакванията им, че са попаднали в Европа или на място, където ако не друго, то поне законът не е „беден”, бързо пропадат. Домът за „незаконно пребиваващи” чужденци ги заклещва в клопка от безвремие и мизерия. Затварят ги в тесни пространства, в които са наблъскани 12, 14 или 18 легла. Вечер залостват вратите на спалните помещения и им

отрязват всякакъв достъп до санитарните помещения. Ако някой трябва да облекчи физиологичните си нужди, може да го направи в... шишето. (Как не са се сетили за кофите от „мъртвия дом” на Достоевски?) Тоалетната хартия е невъзможен лукс. Децата и тримесечните бебета споделят нечовешките условия наравно с родителите си. И най-важното – мълчанието. Никой не разговаря с тях. Никой не им обяснява защо и докога ще ги държат в тази мъртва хватка. Може няколко месеца, може година, а може и много повече..."

Шокиращите кадри са от филма на Иван Кулеков за специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. „Българският Гуантанамо” – аналогията е удачна и маркира безбожното и нечовешко отношение към бежанците и имигрантите в България. Според тъжния сатирик специалният дом в Бусманци е място, където времето не само е спряло, но и със страшна скорост върви към едни отминали векове. Героите на неговия филм обаче са реални хора. Те живеят тук и сега, на две крачки от нас. „Защо избрахте да дойдете в България”, въпросът на Кулеков звучи почти укорително. „Казаха ми, че България е европейска страна”, отговаря безхитростно затвореният в изолатора млад мъж. „А колко време ще бъдете тук”, продължава авторът на филма. „Не знам. Не ми казаха. Изобщо не разговарят с мен. Не ми казват колко дълго ще остана. Аз искам своите права в България, но никой не ми ги дава. Исках адвокат, но чакам вече четири месеца и никой не идва да ме посети”.

Времето върви странно. Хем много бързо, хем много бавно. Хем се изнизва скорострелно, хем не помръдва. Мизерията, грубото отношение и мълчанието погубват тези неудачници. Индиферентността на институциите се слива с безмълвието на медиите и с безразличието на обществеността.

Макар и излъчен в праймтайма („Шоуто на Слави”) на най-гледаната българска телевизия, филмът на Кулеков не предизвика медийни реакции.
Безмълвието на обществото отекна в унисон с тъжното обобщение на автора, че у нас времето се променя само като метеорология, но не и като история и с неутешимото признание на един от потърпевшите – „Наникъде няма помощ, преди вярвах в Бог, ама вече не знам, вече спира вярва”.

Г-н Кулеков, от години следите темата за отношението към бежанците и имигрантите в България и условията, в които живеят задържаните чужденци. Промени ли се нещо за тези години – отношението към хората, условията в т.нар. специализирани домове?

За България бежанците и имигрантите са хора от мазето. Там нещата се прехвърлят преди да се изхвърлят на боклука, често се забравя, че ги има и не се показват на никого. Мазето също така служи да се заплашват непослушните. Поколения се сменят, нещата в мазето се натрупват, натрупват и само от време на време ще изпищи някой уплашен журналист, влязъл в мазето да потърси компот.

Направихте филм за живота на имигрантите в Бусманци, в който показахте дори хора, затворени в изолатора. Как ви допуснаха да снимате, имахте ли проблеми, свързани със свободния достъп и възможността да разговаряте със задържаните?

Не, нямах никакви проблеми за достъп. Поисках разрешение от пресцентъра на МВР, влязох в дома и снимах навсякъде, воден лично от неговия управител. Съжалявам само, че нямах достатъчно време, за да разговарям с повече хора, защото отново едва ли ще ме пуснат.

Смятате ли, че новото ръководство на дома в Бусманци е направило нещо за подобряване на отношението към задържаните чужденци?

Мисля, че новият управител, г-н Йотов, иска нещо да промени, но възможностите му са ограничени. Домът е така проектиран, че хората там да се чувстват като насипен материал. Спалните помещения са направени за 20 човека, към тях няма тоалетни. Семействата с деца са отделени едно от друго с чаршафи… Непрекъснато имах чувството, че се намирам във военнополева болница, в която няма лекари. Но има болни. Бавно полудяващи.

В коментарите след излъчването на филма „Българският Гуантанамо” заявихте, че тези чужденци „затова идват в България, защото знаят, че е европейска държава и тук би трябвало да се отнасят към тях по европейски и по човешки”. Какво мислят за България и за българите те след преживяното в домовете за временно настаняване?

Те ми казаха три неща:

1. България не е Европа.
2. Бусманци не е България.
3. В България няма Бог.

Според вас кой е основният проблем – продължителността на задържането или отношението към тези хора по време на тяхното задържане? Практиката за неограничено задържане не се ли промени след приемането на поправките в Закона за чужденците преди няколко месеца?

Основният проблем за тези хора е неизвестността, пред която са изправени. Чувството им, че са попаднали в безправно пространство, в което времето не тече и че те никога няма да излязат от това място и от това време. И най-вече ужаса, че са наказани с лишаване от свобода, без да са извършили каквото и да е престъпление, без дори да са обвинени в извършване на престъпление.

Един човек, който беше преживял лагера в Белене, ми разказа веднъж за забавленията на милиционерите, които са ги пазили. Когато затворниците минавали под някакъв мост, милиционерите пускали отгоре по един огромен камък. Когото уцели камъка – умира. И смях, смях…

Та този смях и сега се чува зад някои тапицираните врати на български държавни институции.

Някои анализатори коментираха медийната тишина след излъчването на филма ви. Какви бяха реакциите на медиите и на институциите, имаше ли такива? Как бихте обяснили липсата на обществен отзвук по тази тема?

Нямаше никакви реакции. Не съм и очаквал, аз знам къде живея.
Българинът, както и България, се интересува само от себе си. Другият човек ни занимава или като обект, от който могат да се вземат някакви пари, или като обект на омраза и присмех. Не знам точно кога и как, но обратното летоброене в България вече е започнало и няма кой да спре часовника.

Източник

Бежанците от Бусманци - съдби като на кино

Веднъж загубили легален статут в България, чужденците нямат никакъв начин да си го върнат

Дина Христова

Арменско момиче е изтръгнато от ръцете на майка си и затворено в т.нар. специален Дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Действието се развива, докато момичето чинно изпълнява заповедта да се
яви заедно с майка си в столично управление на МВР.

Бащата и братът на Татевик Согомонян са в Петрич, където семейството живее от 14 години и се опитва да си уреди статута на пребиваване у нас. Няма обяснение защо само момичето е задържано, защо не цялото
семейство, след като и четиримата са с един и същ статут - всички
съдебни инстанции са се произнесли, че са нелегално пребиваващи в
България и имат издадена заповед за репатриране.

През 90-те години, покрай военния конфликт в Нагорни Карабах, много арменски семейства се опитват да спасят живота си зад граница. Семейство Согомонян избира България. Заселва се в Сандански, после в
Петрич. Децата завършват училище, интегрирани са идеално, определено не са заплаха за националната сигурност.

Сега цялата общност се е вдигнала в тяхна защита. "Семейството развива частен бизнес, държавата му прибира данъци, осигуровки. И сега изведнъж решава да предяви претенциите си", коментира Елена Дянкова, координатор на Гражданска инициатива "Справедливост 21" към Християнски център "Прелом".

"Единствената разлика в статута на майката и на дъщерята е, че първата има висяща молба за убежище в Държавната агенция за бежанците, а дъщерята има такава в Комисията по убежищата към президента. По закон при такива висящи молби трябва да се спрат всякакви мерки за депортиране, защото отговорът може да е положителен", обяснява адвокат Валерия Иларева от Правна клиника за бежанци и имигранти.

Кошмарът на семейство Согомонян е добре познат у нас, включително и от публикации на в. "Сега". Тяхната съдба обаче изживяват десетки анонимни имигранти, които попадат в ада на Бусманци. Някои след 20-30 години живот у нас, с по няколко деца - български граждани. Оказва се, че те стават жертва на правен вакуум, който ги

засмуква в ситуация без изход

Ако човек по някаква причина загуби легалния си статут у нас, няма никаква законова възможност да си го върне, дори да е от дълги години тук, дори да има деца, да сключи брак с български гражданин.

"Трябва да напусне страната и да се върне отново с някакъв вид виза за дългосрочно пребиваване. Но винаги излизането му от страната е придружено със забрана да се връща поне 10 г.", обяснява адвокат Иларева безумието на този Параграф 22. Често дори не може да се стигне до напускане на страната, защото това може да стане само с пасаван от съответното посолство, какъвто оттам не им издават. Според правителствени и неправителствени организации трябва да се инициират

промени в закона, за да се реши този проблем, и при изпълнение на

определени условия човек да получава статут на законно пребиваващ - да

речем след определен брой години, при работодател, готов да го наеме, и

ако е неосъждан.

Допреди промените в закона за чужденците през май дори не е имало максимален срок, в който имигрантите могат да се задържат в Бусманци. Сега вече той е регламентиран - 6 месеца, най-много до 18 месеца. Вече има специално становище на Съда на европейските общности в Люксембург,
който е категоричен, че този срок по никакъв повод не може да се удължава. Европейската институция се произнася във връзка със запитване на административния съд в София по случая на чеченеца Саид Кадзоев. Той

идва незаконно в България през Турция през 2006 г. и от задържането

живее в дома. Кадзоев няма валидни документи за самоличност, не е

признат за бежанец и няма друг хуманитарен статут, не му е разрешено

пребиваване в България и няма средства за издръжка. В същото време

Чеченската Република Ичкерия, която му е издала временно удостоверение

за личността, официално заявява, че

не го смята за свой гражданин,

и нито една друга страна не иска да го приеме. В резултат от решението на съда в Люксембург на 3 декември Кадзоев е пуснат. И тук се появява нов Параграф 22. Ако чужденецът стои 18 месеца и бъде освободен, той излиза навън пак без документи, пак е незаконно пребиваващ. И след три дни може да бъде отново върнат за нови 18 месеца.

Така се раждат съдби, достойни за книга. Като на афганистанеца Джавет Нури. Той идва у нас през 2003 г. "Два дни бях в безсъзнание, защото ме изхвърлиха в движение от влака, да не ме хванат на границата", разказва Нури. Баща му е висш офицер от времето на комунизма, идеалист до мозъка на костите си. Когато талибаните завземат властта, погват семейството на Нури. Убиват дядо му, чичо му. Таткото оцелява с куршум в главата. Спасяват се в Пакистан, когато Джавет е на

5 г. Но ислямистите ги намират и там. Нури показва откъснатия си пръст,

"спомен" от срещата си с талибаните. Тогава с баща му решават Джавет да

емигрира. Според таткото България като комунистическа страна е идеална

У нас Нури се влюбва в хората - по-топли, по-гостоприемни. Дори

няколкото расистки нападения на улицата не променят мнението му за

българите като нация.

Джавет Нури първо живее в Държавната агенция за бежанците и пуска молба за статут. Няма право да работи, да учи дори език, учи го сред хората. "Имам основание за статут на бежанец, но ми отказаха", твърди той. През 2006 г. е задържан в Бусманци, където го държат две години и половина. "В ужасни условия, в една мръсна стая с мишки и хлебарки.
Беше много тежко, биеха ме. Седиш в една стая, имаш 30 минути за разходка, през останалото време си зад решетките, храната е много лоша.

Самозапалих се, исках да умра. Оперираха ме в "Пирогов", разказва Нури. Неговият ангел спасител се оказва писателят Иван Кулеков. Джавет е

талант - художник. Докато е в агенцията, рисува картина за Кулеков,

после става герой в негов филм за имигрантите. Когато го прибират в

Бусманци, се обажда на писателя. "Той написа декларация, че ще живея с

него, стана ми гарант, но пак не го уважиха. След две години и половина

ме пуснаха без документи, без нищо", разказва Джавет. После живее за

няколко месеца при Кулеков. Сега си е взел квартира,

работи нелегално за "много малко пари"

Помага на други имигранти, защото е минал по техния път. И чака отговора на поредното си запитване.

За разлика от Джавет, Сирил Юджи е от старата генерация имигранти. Дошъл през 1975 г. с нигерийска стипендия да учи. Завършва металургия. Има и магистратура. Жени се за българка, има четири деца - тримата са висшисти. Щерката Михаела е част от новата формация на "Трамвай №5". През 2006 г. завършва и право в СУ "Климент Охридски". Преди това преподава в Химико-технологичния институт като асистент. В момента работи в Национална агенция "Пътна инфраструктура" и е главен инспектор за строежа на автомагистрала "Люлин". Бил е съветник на президента

Георги Първанов и въпреки това смята, че при назначаване на работа има

дискриминация спрямо чужденците. "Ще ви дам пример с мен. Бях в

Държавната агенция за бежанците към МС. Бях доктор на науките, но ме

назначиха младши експерт", казва Юджи.

Пътят на Юджи обаче не е типичен за имигрантите у нас. Те предимно се интересуват как се прави бизнес, тъй като волю или неволю само така могат да се изхранват.

СТАТИСТИКА

Законно пребиваващите имигранти у нас са 59 457 по неофициални данни на Дирекция "Миграция" към МВР. Спряганата цифра общо е за около 120 000 - 150 000 души. В затвора за незаконно пребиваващи чужденци в Бусманци само за последните месеци са прибрани със 100 души повече и там вече пребивават 250 имигранти, чакащи статут на бежанец или с отказан такъв. "Населението" на т.нар. Дом за временно настаняване на чужденци е нараснало драстично през последните месеци заради увеличения

поток на имигранти през нашата страна за Европейския съюз.

Източник

Гладна стачка в Бусманци! Бежанците протестират

25 чужденци обявиха гладна стачка в Бусманци. Бежанците настояват за по-човешко отношение и по-бързо освобождаване на задържаните, които търсят убежище у нас.

Протестът идва в седмицата, когато за корупция беше задържан шефа на дирекция "Миграция" и всички началници на Държавната агенция за бежанците.

Хората тук сравняват Бусманци с американския затвор Гуантанамо.

Голяма част от настанените тук са хора, които за първи път влизат в страната ни и имат право на закрила, но получават затвор. Причината е, че
общежитията към Агенцията за бежанците са в безкраен ремонт. Именно за
злоупотреби с ремонта беше уволнено цялото ръководство на агенцията.
Според бежанците, корупцията в Бусманци е пословична.

Преди ден, в четири часа сутринта, от Бусманци са депортирани 7 нигерийци. По закон правата им не са нарушени. Проблемът е обаче, че те са научили за
депортирането си 15 минути преди чартърния полет.

И още един проблем - според Закона за убежището и бежанците всеки, който потърси закрила и получи отказ, може да подаде молба. Тези молби, обаче масово
не се регистрират, ако не са подадени лично, а чужденците са задържани
и няма как лично да подадат жалбата си.

Бежанците тук са категорични - ще използват рокадите от последните дни и ще гладуват докато не бъдат забелязани.

репортаж: Нина Зумпалова, Мая Костадинова

Източник

Колко бежанци в дома в Бусманци трябва да починат, за да им се обърне внимание?

7 Октомври 2009



Целият следобяд сирийското посолство се занимаваше с извънреден случай. Съвсем нарочно не писах веднага за случая, с цел да видя реакцията на медиите.



В дома за временно настаняване на бежанци в Бусманци почина сирийски бежанец. Няколко дни подред той е искал лекарска помощ, която не му е била осигурена. Репортерът Антон Хекимян и операторът Критиян Иванов посетиха територията на бежанците в България, като установиха именно това нарушение.

Смъртта на сириеца доведе до малък бунт , който не е единствен. Миналата година иракчани също се бяха надигнали, заради условията.Как живее един бежанец в България? Не се знае. Причината е, че живеят по 20 души в една стая с малки размери. Няма добри условия за майки с деца. Домът за временно настаняване в Бусманци е по-скоро затвор. А тези хора са избягали именно от мизерия, затвор, гонение. Бягат, за да се озоват в именно затвор. Много от тях нямат документи, какъвто е и случаят със сириеца, починал вчера. Държавата е длужна, по силата на подписаните от нея международни споразумения, да се грижи за бежанците и интеграцията им в обществото. Но това не се случва.







Това е домът за временно настаняване на бежанци в Бусманци. Прилича ли ви на "дом"? Снимка: в-к "Дневник"



Как се живее с 20 души в една стая и защо беше нужно престоят в „Бусманци“ да бъде под зоркото око на жандармерията – гледайте утре в предаването „Тази сутрин“. Аз лично ще чакам с интерес, за да разбера какви ще са оправданията и колко още ще се замазва положението на бежанците в България. Междувременно смятам да следя случаите покрай Бусманци, защото изглежда никой не го прави.



Източник

BULGARIA: Migrants Denied Even Medicine

By Claudia Ciobanu

BUCHAREST, Oct 17 , 2009 (IPS) - Hasun Albaadzh, an asylum-seeker from Syria, died Oct. 6 at the Busmantsi detention centre on the outskirts of Bulgarian capital Sofia. He had been held at Busmantsi for 34 months - considerably more than the maximum legal period of detention - and had been denied proper medical care.



About 200 people are currently detained at the Busmantsi Detention Centre for Undocumented Immigrants in Sofia. Following the death of Hasun Albaadzh last week, the migrants at Busmantsi staged a protest against the illegal prolongation of their detention periods and the violation of their basic human rights.



According to the Sofia human rights group Civil 21 Initiative, Albaadzh "was never taken to a specialised hospital, in spite of his multiple complaints and chronic diseases, which were known to the administration of the centre but had been treated only with analgesics."



"Alongside protracted periods of detention, malnutrition and lack of psychological support, one of the most recurrent problems reported by detainees is extremely poor levels of medical care, lack of medicines and treatment," says Iliana Savova, director of the refugee and migrant programme at the human rights NGO Bulgarian Helsinki Committee, which has researched detention conditions of migrants in Bulgaria.



As Savova told IPS, Busmantsi does not have a permanent medical staff. Instead, doctors and nurses come there for a month on rotation; this practice makes the monitoring and treatment of medical conditions of detainees difficult.



Civil 21 Initiative and three other human rights groups (the Centre for Legal Help - Voice in Bulgaria, the Legal Clinic for Refugees and Immigrants at Sofia University, and the Centre for Torture Survivors) have formally asked the ministry of interior to fully investigate the circumstances leading to Albaadzh's death.



The groups also drew public attention to the case of Nigerian university lecturer Jonson Ibitui, who died earlier this year of a massive heart attack shortly after being released from Busmantsi. According to Civil 21 Initiative, "the heart attack, coming as a result of psychological stress, is a direct consequence of the one year of meaningless stay in the detention centre."



In a rare media visit inside Busmantsi, reporters of private Bulgarian television channel btv recorded last week the complaints of a group of migrants detained there. "Without food, without clothes and milk for my baby, for six months already. Why?" complained a young woman holding an infant in her arms.



A young Palestinian man identified as Azdin asked the same question: why? "I want to ask why I am here," he told the reporters. "We are asking for refugee status. Most of us have been here for more than three months, we haven't done anything wrong. Yes, we are illegal, but we had come here to ask for refugee status. What kind of democracy is this?"



Migrants can be detained at a centre such as the one at Busmantsi if their asylum claims have been rejected and they are awaiting deportation, if they are deemed to be a threat to public order or national security, or if they have applied for asylum at Busmantsi and are waiting to be transferred to a reception and accommodation centre.



In any of these cases, huge delays can occur, leading to people being detained for months and years. Officially, if a migrant asks for refugee status at Busmantsi, it should take between two and four weeks for the request to be processed and the person to be released. However, this period is often prolonged illegally.



In cases when asylum is denied and the applicants are waiting to be returned to their countries of origin, they can end up in detention for years until the authorities sort out their documentation and return trips. Bulgarian authorities blame the countries of origin for slowing down procedures.



"Such is the case with the Indian embassy. They officially say they have problems with this procedure (of ascertaining the identity of the migrant and issuing an identity card)," Petar Evrov, a representative of the migration directorate in the Bulgarian ministry of interior told media. "It is entirely up to the embassies how long it takes for a foreigner to get his new ID."



Another contentious issue is detention justified by the migrant being declared a threat to public order or national security. After the Supreme Administrative Court declares a foreigner to be a threat to public order and security, the person is detained at Busmantsi pending expulsion.



However, according to Milagros Leynes, UNHCR (United Nations High Commission for Refugees) representative in Bulgaria, "this court review is technical in character, without an in-depth analysis of the grounds for accusation and without requiring any supporting evidence.



"If recognised refugees in Bulgaria were involved in criminal activities, they should be subject to penal prosecution on equal footing with Bulgarian citizens, not detained pending deportation," Leynes told IPS.



In May 2009, Bulgaria adopted the European Returns Directive 2008/115 according to which the maximum detention period for a migrant is six months; the period of detention can be extended to 18 months only in "exceptional" circumstances and after the case has been judicially reviewed. Until May 2009, no maximum limit for detention of migrants existed in Bulgaria.



However, even with the returns directive adopted, migrants coming to Bulgaria can find themselves detained for over a year and a half. Bulgarian authorities have not yet determined whether the directive is to be applied retroactively.



The Administrative Court in Sofia has requested a preliminary ruling from the European Court of Justice on whether the maximum detention periods should be applied to people detained prior to the adoption of the directive. The European Court will look at this ruling Oct. 27.



Another reason why migrants may end up spending years in a Bulgarian detention Centre is the "arbitrary decisions" of Bulgarian authorities. "After the adoption of the directive, some of the detainees who had been held for more than 18 months were released, while others were not," says Kristina Gologanova from the Assistance Centre for Torture Survivors (ACET) in Sofia.



"For instance, some people who had been detained due to allegations that they may pose a risk to the national security were released, while others who had not been suspected of any such threat are still being detained," Gologanova told IPS. "This leads to the conclusion that the actions of the Bulgarian authorities are arbitrary and do not follow a uniform pattern."



The detainees at Busmantsi are told the legal procedures for their release will be completed, in time. "Time, but what is time, let us translate this," said Armenian Zaven Grankyan, another Busmantsi detainee interviewed by btv. "Time is...until we die." (END)



Source

Бусманци - мръсна приказка

В статия, озаглавена „България: имигрантите не получават дори лекарства”, Клаудия Чиобану разказва за съмнителната смърт на сириеца Хасун Албаадж и лошите условия в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.



Ай Пи Ес

Със съкращения



Около 200 души се намират в момента в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), кв.Бусманци, край София. След смъртта на сириеца Хасун Албаадж, настъпила на 6 октомври т.г., имигрантите в Бусманци започнаха протест срещу незаконното продължаване на срока на задържане и нарушаването на основните човешки права.



Според правозащитната организация Гражданска инициатива “Справедливост 21”, Албаадж „никога не е бил заведен в специализирана болница, независимо от множеството му оплаквания и хронични заболявания, които са били известни на администрацията на центъра, а е бил лекуван само с болкоуспокояващи”.



„Освен продължителния период на задържане, недохранването и липсата на психиатър, един от най-повтарящите се проблеми според задържаните е изключително ниското ниво на медицински грижи, липса на медикаменти и лечение”, казва Илияна Савова, директор на програмата за бежанците и имигрантите на организацията „Български хелзинкски комитет”. По думите `и в Бусманци няма постоянен медицински персонал. Всеки месец докторите и сестрите се сменят на ротационен принцип, което затруднява наблюдението на здравословното състояние на задържаните и тяхното лечение.



Гражданска инициатива „Справедливост 21”, Фондация „Център за правна помощ – Глас в България”, Правната клиника за бежанци и имигранти към СУ „Св.Климент Охридски” и Центърът за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ отправиха официално запитване към МВР и Дирекция „Миграция” относно разследването на смъртта на сирийския гражданин. В документа се настоява за подробна информация за обстоятелствата, довели до смъртта на Албаадж.



В „Бусманци” рядко допускат камери. В репортаж на частната българска телевизия Би Ти Ви репортерът изслушва оплакванията на група имигранти, задържани в центъра: „Без храна и без дрехи за бебето ми, шест месеца сме вече тук. Защо?”, жалва се млада жена, която държи в ръцете си малко дете.



Млад палестинец на име Аздин се обръща към репортера: „Искам да питам – защо съм тук? Искахме да получим статут на бежанци. Повечето от нас са повече от три месеца тук. За нищо. Да, ние сме нелегални, знаем. И това искаме да кажем, но ни държат тук, да не говорим изобщо за условията. Това ли е демокрация? Тук е като Гуантанамо, наистина като Гуантанамо.



Имигрантите могат да бъдат задържани в специализиран център като този в Бусманци, в случай че техните молби за убежище са отхвърлени, представляват заплаха за обществения ред и националната сигурност, или ако са подали молба за убежище по време на престоя си в Бусманци и очакват да бъдат преместени в специализиран център за настаняване.



Във всеки от тези случаи е възможно да се стигне до продължително забавяне, поради което хората биват задържани с месеци и години. По закон молбата за предоставяне на статут на бежанец трябва да бъде разгледана в срок от две до четири седмици, но в действителност този период често се удължава.



През май 2009 г. България приема Директива 2008/115/ЕО, съгласно която масималният срок за принудително задържане на нередовни имигранти е 6 месеца. Този срок може да бъде удължен до 18 месеца, но само при наличие на „специални” обстоятелства, като актовете по преразглеждане подлежат на съдебен контрол. До май 2009 г. в България не съществува ограничение върху максималния срок за принудително задържане на имигранти.



Дори и след приемането на директивата, имигрантите, идващи в България може да бъдат задържани в продължение на повече от година и половина. Българските власти все още не са определили дали директивата има ретроактивно приложение.



Административният съд в София поиска от Съда на Европейските общности да издаде предварително постановление относно това дали масималният срок за принудително задържане на незаконни имигранти трябва да се прилага спрямо хора, които са били задържани преди приемането на директивата. Въпросът ще бъде разгледан на 27 октомври.



Друга причина, поради която имигрантите могат да прекарат години в български специализиран център за задържане, са произволните решения на българските власти. Кристина Гологанова от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ твърди, че „след приемането на директивата някои от хората, задържани за повече от 18 месеца, бяха пуснати, докато други – не.”



„Например някои имигранти, които са били задържани заради опасения, че представляват заплаха за националната сигурност бяха пуснати, докато други, спрямо които не съществуват такива подозрения, все още са там. Това ни навежда на мисълта, че действията на българските власти са произволни, а не последователни”, заяви Гологанова пред Ай Пи Ес.



На задържаните в Бусманци се казва, че процедурите за тяхното освобождаване ще бъдат завършени, но е нужно време. “Време - какво е временно, дайте да тълкуваме. Времето, докато умреш?”, пита в заключение Завен Гранкян от Армения.



Източник